Легализация

Като Ин и Ян, преводът и легализацията обикновено вървят ръка за ръка. Като при всеки добър съюз те понякога могат да съществуват независимо едно от друго. Ако документът за превод не е официален документ, не е необходима легализация. Същото важи и ако документът е предназначен да бъде използван в рамките на страната или за лични нужди.

От друга страна, не е необходим превод, ако официалният документ е предназначен за държава със същия официален език.

Извън тези случай, обаче, ще е необходимо да се легализира и оригиналният документ, и преводът, за да може да бъдат използвани по предназначение.

Двустепенна легализация

Колкото и бюрократично да звучи, легализацията е не повече от официален печат на страната, в която е издаден документът. Той удостоверява неговата валидност и автентичност.

Следователно, всеки легализиран превод включва и легализация и на оригиналния документ, който ще бъде превеждан.

Хагска конвенция от 1961 г. (Apostille Convention)

Имайки предвид огромния брой на документи за легализация и дотогава усложнената дълга поредица от бюрократични стъпки, на 5ти октомври 1961 г. Хагската конвенция (още позната като „Apostille convention“) значително опростява процеса на легализация.

Достига се до споразумение за унифицирана форма на удостоверение за автентичност – т.нар. апостил.

Той се издава от съответната институция в държавата-източник на документа и носи уникален номер, който се използва също и за идентификация на дадения документ.

Коя е институцията, издаваща апостила за конкретния документ, се определя от същността на документа.

Ако е юридически, Министерство на правосъдието е валидиращото тяло, ако е финансов отчет или удостоверение за актуално състояние – Министерство на външните работи и т.н.

Към настоящия момент, 120 държави се възползват от това вече 60-годишно споразумение за по-олекотена процедура на Легализация на вътрешни и чуждестранни публични документи.

В случай, че не намирате държавата-източник или държавата-дестинация на Вашия документ в този списък, то автентичността на съдържанието и на поставените подписи и печати трябва да бъде също заверена и чрез подписа и печата на консула на държавата-дестинация в посолството на държавата, където е издаден документа или на консула на държавата-източник в посолството на държавата-дестинация.

Легализация на превода

Втората част от процеса на Легализация – легализацията на преведения текст, е определено по-опростеният и олекотен процес.

Ето тук заклетият преводач играе своята роля. Ако чуждестранен документ е предназначен да бъде използван в България, заклетият преводач подписва превода пред нотариус.

Ако документ, издаден в България е предназначен за чужбина, подписът на заклетия преводач се заверява от Дирекция „Консулски отношения“ към Министерство на външните работи.

Нотариални изисквания

Нотариусът има правомощия да завери съдържанието и/или подписа на текста, написан единствено на официалния език (или един от официалните езици) за съответната страна. Поради това, има случаи, в които легализацията би могла да бъде извършена само чрез комбинация от превод и устен превод.

Тези ситуации могат да възникнат когато например върху оригиналния документ е положен подпис на англоговорящо лице, а документът трябва да бъде заверен в Германия.

Тогава документът трябва да бъде преведен на немски език, за да може немският нотариус да удостовери съдържанието му.

Необходимо е обаче и в момента на легализацията подписващият да бъде придружен от устен преводач.

Той ще извърши консекутивен превод от немски на английски език, за да може нотариусът да удостовери, че лицето е положило подписа си, разбирайки напълно съдържанието на документа.

Практична алтернатива на тази процедура е текстът да бъде преведен в двуезичен формат.

Добре е да знаем

Когато говорим за легализация на чуждестранни документи е съществено да бъде отбелязано, че легализация на документи, издадени от една държава и предназначени за друга не може да бъде извършена в трета държава-медиатор.

Целият дву- (или понякога три-) степенен процес е често по-скъп и времеемък от самия превод.

Затова при съмнения дали е необходима легализация на дадения документ горещо Ви съветваме да потвърдите с институцията, която ще приема документа.

Колкото и всички държави да се стараят да имплементират универсални стандарти за легализация, все пак съществуват определени местни особености. Горещо Ви препоръчваме да се уверите, че сте запознати с местните практики за легализация.

Вече знаете добре – в случай, че имате съмнения по процеса, сроковете и цените за легализация, моля, свържете се с нас.

А ако сте готови за действие…

Поискайте оферта за легализация или ни пишете на office@mota-mo.com